Bu kliniğe burada henüz yorum yapılmamış. İlk siz yazabilirsiniz.
Силвия Георгиева
Искам да изразя огромната си благодарност към детския невролог д-р Маргарита Станкова-Неделко! Тя е не просто изключителен специалист, но и невероятно добър и любезен човек. Прегледът на сина ми Алекс, който е на 2 години, мина буквално като детска игра, без никакъв стрес. Д-р Станкова отговори изчерпателно, търпеливо и изключително възпитано на всички мои въпроси. Капките, които ни изписа за неспокойния сън и нощните ужаси, направиха истинска магия само за 8 дни! Изключително щастливи сме, че попаднахме на нея в УМБАЛ „Света Марина“. Всеки родител, който търси отличен специалист за детето си, може да ѝ се довери напълно!
Влизането в тази болница е равносилно на отиване на смърт.
Вероятно това е в сила за повечето наши болници.
Става въпрос за интензивна кардиология.
Външно всички изглеждат учтиви, сигурно има и добри лекари и сестри. Благодарности за бързото изпращане и действията на спешна помощ.
Но посещенията на близки в отделението са забранени, въпреки че непрекъснато влизат работници за ремонт, чуждоговорящи студенти, често смеещи се и закачащи се един друг и кой ли още не.
Какво става вътре не е ясно.
Иска се да се носи храна на пациетите, еднодневни порции, но при изписването на баща ми ми връчиха торба от около 10 кг. със събраната храна по време на 10 дневния престой. Т.е. няма кой да храни пациентите, а близките не се допускат.
На пациентите не се обръща внимание при нужда.
От залежаването възникват много други проблеми.
След изписването - никакъв интерес към състоянието на болния, въпреки правото на контролни прегледи.
Грубо ми беше отказано да попитам за един от назначените от тях медикаменти.
Диагнозите и предписаните лекарства също подлежат на съмнение. Казвам го след частни прегледи от лекари вкъщи.
Имам чувство, че престоят на баща ми беше изкуствено завишен. От възрастен, но напълно самостоятелен човек при приемането той се превърна в трудноподвижен и изискващ обслужване 24/7.
Организацията в Спешното отделение е меко казано трагедия! 23.06.2026
Вътре се виждат десетина човека. Линейките, които обслужват са ОК, очаквано минават с предимство. Тези пред кабинета ни правят на маймуни. Кабинетът има още две помещения с още персонал. Около 14:00 личната ме пренасочва към спешен кабинет. Там минах сравнително бързо, защото без да влизам ме препратиха към специалист, който не успя да ми пусне онлайн рецепта и ми каза, че долу в спешното ще могат. И там като се започна едно висене, като 5 часа на всяко запитване ми казваха ей сега. На 5-ия час си чух името и отново без да влизам се подписах и си взех документите. 5 ЧАСА.... Вътре на компютри седят 5 човека и приемат средно по 1 човек на час. Безумие е това. А влизането е всичко, но не и по спешност и със силни съмнения за корупция.
26.05.2026г. Днес правихме ЯМР с упокойка на синът ми- дете, което изпитва панически страх и безпокойство от такива апарати. Изживяхме много емоции на страх, притеснение и паника около това изследване. Останах очарована от тези хора, които денонощно са на разположение за нас пациентите, пренебрегвайки понякога собствените си семейства.
Искам да изкажа възхищението и благодарността си към анестезиолог д-р Георги Димов и анестезиологичната сестра, екипа от Детски Спешен кабинет- лекари и сестри- д-р Иванова, фелдшерката и Севдалина, които бяха на смяна и поеха синът ни. Благодаря и от сърце на екипа от ЯМР, които организираха цялото изследване да мине спокойно. Бъдете много здрави и благословени! Благодарим Ви, че Ви има! Поклон!!!
Болница, в която пациентът не е приоритет, а източник на доход. Схемите за неофициални плащания са масови и нагли — за “избор на екип” се изисква заплащане, а при отказ изведнъж няма дати, отношението става грубо и студено.
Поставянето на ортопедични импланти плаки, пирони, винтове е напълно покрито от НЗОК. Въпреки това биват изисквани високи суми без адекватни документи и без каквото и да е обяснение за какво точно се плаща.
Лекарите възприемат пациентите като портфейли, а не като хора. Нехуманно отношение, липса на прозрачност и пълно незачитане на правата на пациента. Тези практики не са изключение — те са правило в тази болница.
Тъжното е, че сред персонала има и читави лекари с желание да помагат, но системата ги смила. Ниските заплати и средата в която работят ги тласкат към същите схеми. В крайна сметка и те стават част от проблема, независимо от първоначалните си намерения. Но аз влизам в болница като работещ човек и при наличие на здравни осигуровки не съм длъжен да плащам такива суми. Това никъде го няма по Европа. Подадена е жалба до НЗОК и Медицински Надзор.
Чакам от почти ЧЕТИРИ часа и никой не ми обръща грам внимание.
Триажа се прави от специализант (предполагам) и нахалните влизат, а тези, които чакаме ред - стоим.
С хипертония съм и захарна болест, знаят, но пускат колеги и приятели.
Процеси - нула, от отношение - нула.
Бях в спешното в Добрич на връх Нова година и беше коренно различно!
Адски съм разочарован, особено като знам какъв дял от заплатата ми минава за НЗОК.
По принцип бих оставила ревюто си дори без звезди, но няма как да го публикувам. Болницата е под всякаква критика. Дядо ми го насочиха към тази болница за хоспитализация, защото била най- добрата. Под най- добрата дори не знам какво имат предвид. Отношението на сестрите е било под всякаква критика- чувстваш се виновен, че трябва да те приемат. Били са 8 човека в една стая и тоалетната е била извън стаята- някъде в коридора. Приеха го точно преди Великден. През почивните дни до колкото разбрах не е имало лекари, които да минат. Източиха си пътеката и в понеделник ни се обажда да ни каже, че трябвало да освободи леглото, защото им трябвало. Ами така е- следващата пътека трябва да се усвои. Никакво отношение към пациентите.
Възмущение от обслужването и организацията в Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна
Днес (19:15 ч.) влязохме с автомобила в паркинга на болница „Св. Марина“. На табелата беше посочено 2 часа безплатен престой, но никъде не беше обозначено, че след това се заплаща, колко струва и по какъв начин се таксува.
Отидохме пред Спешния кабинет. На вратата пише да звъннем и да изчакаме търпеливо.
Чаках повече от час, звъннах отново – казаха ми „чакайте“. Изчаках още 30–40 минути.
След това персоналът започна пред всички чакащи (около 15 души) да разпитва на глас кой за какво е, което е пълно нарушение на лично пространство и достойнство.
На вратата изрично пише, че дежурният решава по спешност, а не по ред на идване, но реално това не се спазваше.
Имаше: ▪️ жена, чакаща от 18:00 ч. с високо кръвно и видимо изкривена уста (възможен инсулт!), попитаха я какво ѝ е чак в 21:00 ч.
▪️ жена, чакаща 3 часа
▪️ мъж, който чакаше само за да плати
▪️ хора, които идваха след мен и влизаха преди мен
Аз бях с силни болки в стомаха, повръщане, разстройство и втрисане – състояние, което също не е маловажно.
Когато най-накрая влязох, прегледът беше извършен не от специалист, а от специализанти.
Попитах за изследвания – отговориха ми:
👉 „Ако няма да ви приемаме в болницата, трябва да си ги платите.“
Попитах защо, след като съм здравно осигурена.
Отговор:
👉 „По здравна каса са само ако сте приета.“
Рентген – 60 лв.
Тоест – плащаме осигуровки, но в спешно отделение пак трябва да плащаме?
Допълнително ми предложиха тест за COVID „на всички“, но чак когато вече си тръгвах, след като бях чакала с часове.
Накрая ми поставиха обезболяващо и ме изпратиха.
И като „черешка на тортата“ – паркингът.
За престой от около 3 часа платихме 4 евро, въпреки че има обозначени 2 часа безплатно, без никаква информация колко струва след това и защо сумата е в евро.
👉 3 часа чакане
👉 липса на организация
👉 липса на триаж
👉 плащане за изследвания въпреки осигуровки
👉 неясни такси за паркинг
👉 унизително отношение към пациенти
Това ли е „спешна помощ“ в една университетска болница?
Пациентите не сме досадници.
Ние сме хора, които търсят помощ.
Очаквам ръководството на УМБАЛ „Св. Марина“ да даде обяснение за: – организацията в спешното
– отказа за изследвания по НЗОК
– и неясните такси за паркинг
Защото това не е нормално.
