Thanks — your review is with our moderators and appears once it is checked.
No one has reviewed this clinic here yet. Yours would be the first.
Vanesa Yordanova
Пълна гавра. Това беше едно от най-потресаващите преживявания, на които съм ставала свидетел през живота си. Лекарите в очното отделение са пълен провал. Наложи се да ни прегледат четирима различни лекари, които поставиха четири различни диагнози, като нито една от тях не беше точна.
Напълно недопустимо е, когато зададете въпрос, лекарката срещу вас да се обърне и да ви каже: „Аз трябва да съм учила 15 години, за да ви отговоря на този въпрос.“ Или: „Колкото по-малко знаете, толкова по-добре.“ Това не е отношение към пациент, а подигравка.
Още по-скандално е да прекарате над 6 часа в спешното отделение и накрая да ви кажат: „Не знаем какво трябва да направим, отидете в друга болница.“ И то след като вече са ви правени вливания за предполагаемата „временна диагноза“.
По време на престоя ни беше боцкана многократно и по двете ръце, защото очевидно нямаше достатъчно компетентна медицинска сестра, която да постави абокат нормално. През цялото време отношението беше грубо, обидно и обвинително.
Всички знаем, че системата в България има сериозни проблеми, но не предполагах, че положението може да бъде толкова унизително и трагично. Това беше отношение под всякаква критика и абсолютен срив на професионализъм, човечност и адекватна медицинска грижа.
Не ходете в това спешно отделение, по-специално в кабинет УНГ, освен ако не кървите обилно, не получавате инсулт или инфаркт, или не сте докарани с линейка. В противен случай ще бъдете „приятно“ изненадани с касов ордер, който трябва да заплатите на регистратурата, защото състоянието ви не било достатъчно спешно. Да, в държавна болница. Да, като здравноосигурени лица.
Не става дума за 50 лева. Става дума за отношението.
Още от вратата ви посреща рязко и заядливо поведение от страна на младата дама на регистратурата. След това започва същинското изпитание. Насочват ви към партерния етаж, пред кабинет 103, където чакате на течение от автоматичните врати и отворените прозорци на стълбището. В моя случай се регистрирах в 22:40 ч., а влязох в кабинета в 01:20 ч. — почти три часа чакане с температура, на студено течение. Всеки сам може да си направи изводите. През цялото това време подът беше покрит с повръщано, което не само че е крайно отблъскващо, но и остана непочистено през целия ми престой. Това е лицето на „спешната“ помощ. Не обвинявам медицинския персонал — недостигът е очевиден и трагично реален. Истината е, че това е единственият спешен УНГ кабинет в цяла София и през нощта работи само един лекар, изправен срещу десетки случаи. Това не е организация — това е експлоатация.
И въпреки всичко има и светла страна. Имах късмета да бъда прегледанa от д-р Илиева — изключително любезна, внимателна и всеотдайна млада лекарка. Истински професионалист, който работи с отдаденост и човечност въпреки условията. Благодаря ѝ от сърце и ѝ пожелавам сили — защото, за съжаление, изглежда че трудностите тепърва предстоят.
Силно се надявам управата на болницата най-сетне да обърне внимание на случващото се — както на недопустимите условия, така и на системното претоварване на персонала. Не е нормално здравноосигурени пациенти да бъдат поставяни под натиск да заплащат прегледи в най-уязвимите си моменти. Не е нормално чакалнята да изглежда като изоставено помещение. Не е нормално един лекар да поема цялата тежест на нощната смяна за цяла София.
Ако оборотът на този кабинет за едно денонощие е дори приблизително такъв, какъвто можем да предположим, може би е време част от него да бъде инвестиран в ремонт, хигиена и нормални условия за пациентите. И още по-важно — в достойно заплащане и подкрепа за лекарите и медицинските сестри, които реално държат системата жива. Защото проблемът не е в хората на първа линия. Проблемът е по-нагоре..
Ужасни хора работят в това спешно, никога не ходете там - спестете си времето, нервите и парите, защото ще ви довършат, при положение че се отива до спешно за незабавна помощ. Г-жата ( любезно наречена) на регистратура не обръща очи към теб, преди да е взела 40 евро до стотинката от майка завела детето си в спешното, и да припадаш пред нея, тя има този специален талант да не поглежда. ‘Лекуващия’ екип от (двама лекари и две сестри) се държа подигравателно и неадекватно, меко казано. Човек с лупус и алергия като мен, преживял паник атака, търсейки адекватна помощ от лекари, получава подигравка и мило казано неадекватност без дори да има грам професионалност, нито пък адекватен преглед… Вие сте за срам( не вярвам че някога ще изпитат такъв за съжаление).
Това не е спешно отделение ! Вече четвърти час , човек повръща в спешното и няма реакция. Това е пълен абсурд. И заплата им малко и пациенти им много. Спасявайте се на друго място, моля не посещавайте.
Преди няколко дни ни се наложи да потърсим спешна помощ от УНГ за малко дете и бих искала да изкажа благодарност към д-р Илиева, която бе на нощно дежурство в този момент. Внимателното отношение към страдащото от възпалено ухо детенце, прегледът, назначеното лечение и ангажираността й ни доказаха, че пациентите могат да получат качествена медицинска помощ на това място.
За първи път ни взимат пари за преглед на 5-годишно дете. 4 часа чакаш, защото детето почти не чува, но не е спешен случай. Болницата се нуждае от ремонт и назначаването на оше персонл.
6 часа нормално ли е да чакаш пред спешен кабинет? Това не е чакалня — това е човешки склад. Хората са по земята, седнали където сварят, защото места няма… и на двете пейки. В цялото УНГ отделение работи един-единствен лекар. Останалото е тълпа от болни хора, които кашлят, стенат и гледат с надежда да ги повикат, сякаш чакат присъда, не преглед. Атмосферата е тежка, задушна и отчаяна. Прилича не на болница, а на кастинг за филм на ужасите — само че тук не е кино
В очния кабинет на болницата(204) бабата с късата руса коса е изключително неприветлива, само се заяжда. Не се спазва ред, излиза и по своя преценка по хубост за нея си избира кой да влезе. Това е изключително непрофесионално и грубо отношение! Ако можех да дам 0 звезди, щях.
